Жан-Жак Русо (1712 – 1778) е един от най-важните и влиятелни мислители на 18-ти век. Едновременно писател, философ, натуралист и музикант, той успява да постави под въпрос социалните и политическите структури на своето време. Един от колосите в групата на френските просветители енциклопедисти Русо се нарежда сред мислителите от най-радикалното ѝ крило, подготвило духовете за Френската революция от 1789 г.
Темата за „естествения“, свързан с природата и непокварен от цивилизацията човек, пронизва цялата тъкан на литературните и философските му произведения, както и абсолютно новаторската му теория за възпитанието на детето. Естетически му възгледи демократизират музиката и поставят началото на сантиментализма в художественото слово и философията, както и романтизма в изкуството, подчертавайки първенството на чувствата пред разума.
Идеите на Жан-Жак за обществения договор като първопричина за формирането на държавата, за народния суверенитет, за правото на човека да бъде свободен, за правното равенство на гражданите и прякото управление на народа оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на политическата и правната мисъл. Те са актуални в съвременната политическа практика и продължават да са ключови в социалната и историческа еволюция на съвременните общества.
