Вече не виждам "двойници". Не се и вглеждам. Тези, които ми липсват, не са тук. И пътниците не ми се виждат вече толкова интересни, че да ги описвам.
А и защо ли?...
Живеят хора навсякъде, щъкат по широкия свят...
Щъкаш и ти - самотно, но самоуверено. Тези, които ти липсват, също някъде щъкат...
Като теб - закопнели за нежно докосване.
