След Балканските войни и насилственото обезбългаряване на Одринска Тракия през лятото и есента на 1913 г., в Европейска Турция остават няколко хиляди българи - християни, чиито права са регламентирани в Цариградския (1913) и Ангорския (1925) договор. Книгата разказва тяхната история до края на Втората световна война. Изградена върху документални източници и литература, тя проследява и анализира етноде-мографските процеси в развитието на тази българска общност, съхранена главно в Одрин, Лозенград и Цариград; очертава социалната и професионалната й структура, църковната и училищната организация; проследява промяната в статута на екзархийския институт и съдбата на екзархийските имоти в Турция; разкрива мястото й в политиката на българската държава, в политиката на турската държава и в двустранните българо-турски отношения. Изследването представя българите в Турция през разглеждания период като малцинствена общност, която запазва националната си идентичност и свързаността си с България.
***
Ваня Стоянова е изследовател с траен интерес към историята на българските общности зад граница. Завършила е Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" Научното й развитие е свързано с Института за история (сега Институт за исторически изследвания) при БАН, където през 1991 г. защитава дисертация за доктор по история (тогава кандидат на науките) на тема „Беломорската област 1941-1944 г.". Има над 80 публикации (статии, студии, участия в колективни монографии), по-голямата част от които посветени на тракийския въпрос в българската история. С миналото на тракийските българи я свързва и работата й като научен секретар на Тракийския научен институт. Член е на МНИ. От дълги години работи като научен секретар на сп. „Bulgarian Historical Review - Revue Bulgare d'histoire".
