„Даровете на живота“ е книга, която дава нов, свеж поглед към думите и мъдростта на Халил Джубран. Поет, художник, философ, той е един от най-необикновените мъдреци на 20. век. Ливанец по произход, Джубран прекарва по-голямата част от живота си в САЩ. Загадъчната му личност – европейски изтънчена и фина, и ориенталски мъдра и проникновена, продължава да вълнува хората по света.
В афоризмите, притчите и изящната поезия четем мислите на Джубран и за живота. Било то земен или небесен живот, преходен или вечен, вътрешен или външен живот – за мистичен поет от Близкия изток като него това е една-единна жизнена енергия, насищаща всичко, което можем да видим и да почувстваме, както и това, което само можем да си представим. Той създава различни представи за живота – някъде лесни и разбираеми за съвременните читатели, други – мистични, далечни, загадъчни, но съдържащи древна мъдрост.
В настоящото издание са подбрани както известни фрази на Джубран, така и по-малко познати – за природата и живота, който я изпълва, за сезоните и парадоксите в живота, за живота на душата. За човешкото пътешествие в живота: за самотата, за вечността, за истината, за красотата, за делника и празника. Възприемането на светлината и мрака, вътрешното и външното, доброто и злото като допълващи елементи, а не като противоположности, е закодирано в самото сърце на близкоизточната култура и философия. Вероятно именно това му желание да приеме с отворени обятия всяка една страна на живота е причината за въздействието на Джубран върху всички нас вече толкова дълго време.
***
Нашата жизнена сила се увеличава, когато внасяме повече красота в живота си, независимо под каква форма. Тогава животът ни тласка някак отвътре, за да създаваме още красота и да я споделяме с другите.
Суета са вярванията и ученията, които правят човечеството нещастно, и фалшива е добротата, която води ни към тъга и отчаяние. Тъй като целта на човечеството е да бъде щастливо на тази земя, да тръгне по пътя към блаженството и да проповядва своето евангелие, където и да отиде. Тези, които не виждат царството небесно в този живот, никога не ще го видят и в следващия.
Дошли сме в този живот не като изгнаници, дошли сме като невинни Божи създания, за да се научим как да почитаме свещения и вечен дух и как да търсим тайните, скрити в нас самите от красотата на живота.
***
Животът пее в нашите мълчания
и сънува в нашата просъница.
Дори когато сме смазани и унили,
животът е възкачен високо на трона си.
И когато хлипаме,
животът се усмихва към деня,
и дори когато влачим оковите си,
той е свободен. |
