***
Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни.
Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече.
*** Ани Ерно (1940 г.) прекарва детството и младостта си в Ивто – град в Нормандия, Северна Франция. В работническата му част родителите ѝ Бланш и Алфонс Дюшен държат кафене и бакалия. През 1960 г. заминава за Лондон, където се издържа като домашна помощница. След завръщането си във Франция учи в университетите в Руан и Бордо, получава квалификация за учителка, след това завършва висше образование по съвременна литература. През 1974 г. дебютира като писател с Les Armoires vides. За „Годините”, смятан за най-добрия ѝ роман, получава приза „Стрега” и номинация за „Букър”
През 2022 г. е удостоена с Нобелова награда за литература за „куража и клиничната прецизност, с които разкрива корените, отчуждението и колективните ограничения на личната памет“.
