След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в в основанията и подозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината като динамична игра на скриване и разкриване значително развива. Това е основата, върху която се изграждат анаизите на прозренията в ранната и най-вече късната философия на Хайдегер, както и обосноваването на значимостта им за метафизиката днес.
