|
Нашата
препоръка |
 |
Истории от ръчния багаж
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Тук се създава народът на бъдещето. Руски спомени за българите и България - края на XIX - началото на XX век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Не ви познавам
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Власт и видимост. Postscriptum
|
 |
Автор: Андрей Бунджулов
Раздел: Социология, Философия - български автори, Исторически политологични изследвания Издателство:
Изток-Запад
Народност: българска ISBN: 9786190111504
първо издание, 2022 год. меки корици,
128 стр.
Цена:
13,00 лв
|
В лабиринта избирам да вляза през входа с табела „Субект“ – човекът-субект като дейно и действащо, страдащо същество, в неговото „трансцендентално“, а също и „метафизическо“ измерение. Минавам през „Събитието“ като „знак“ и „символ“ за извършителя на едно „чудовищно деяние“ и за един наблюдател, зрител, съвременник, припознаващ се и дистанциращ се от деянието. По-нататък поемам през Хегеловата диалектика на господаря и роба като „самостоятелност и несамостоятелност на самосъзнанието“ и Беняминовата естетика на привидното като явяване на красивото, същностното, истинното като „забулени“, за да стигна до публичните пространства на историята и картините на видимост – продукт на историческото и геополитическото въображение. Но не това на историка, съдържащо априорни елементи, а като опосредстващ момент на възприемането на настоящето, през бъдещето, към миналото, което наричам, заимствайки една известна метафора от Бенямин, „хелиотропичен ефект на историята“. Превръщането на историята и геополитиката в casus belli и раждането на един нов (а може би и не толкова нов?) феномен – войните за миналото и за паметта, прераснали сега в съвсем реални, ужасни човешки страдания, които могат да се окажат преддверие към края на днешната човешка цивилизация и раждането на нова – на един нов етос и на един Друг живот.
***
Андрей Бунджулов е роден в Москва през 1955 г.
През 1976 г. завършва философия в Софийския университет, където започва работа като асистент по Социология на социалното управление.
През 80-те години е секретар и първи секретар на Комсомола (ДКМС).
През 90-те години чете лекционни курсове по Историческа социология на социализма и по Социология на историята в Пловдивския университет.
Доцент, доктор на социологическите науки в Университета за национално и световно стопанство в София, където изнася лекционни курсове по Социология на политиката и по Социология на публичността.
Автор е на книгите "Хетеротопии" (1995 г.) и "Власт и видимост" (2020), както и на множество публикации в областта на политическата и историческата социология на прехода в България след 1989 г. |
|
|