„Алегорията за архитектурното наследство” на френската авторка Франсоаз Шое е цялостна концепция за предизвикателствата, свързани с културното наследство.
Френската авторка Франсоаз Шое, носител на Големите национални награди за книга за архитектура (1981, 2007 г.) и за културно наследство (1995 г.) във Франция, е виден университетски учен и специалист по история и теория на градоустройството и архитектурата. Книгата анализира големия интерес и значение на архитектурното наследство и проследява зараждането и развитието на концепцията за културно-историческите паметници в период от над пет века – хуманизма, XVII и XVIII в. на ерудитите и антикварите, Френската революция, Романтизма и индустриалната революция през XIX, XX век с развитието на културната индустрия. Разгледани са добри национални и международни практики в областта на законодателството за закрила на културно-историческите паметници, тяхната консервация и реставрация, управлението на градското историческо наследство, както и подходи за тяхното предоставяне за потребление като културен продукт. Шое счита, че валоризацията на културното наследство може да се случва и чрез новите инфраструктури, чрез мрежите, „нещо напълно постижимо в зората на XXI век“.
Българският превод и научния апарат на книгата „Алегорията за архитектурното наследство” на Франсоаз Шое се реализира от екип университетски преподаватели, преводачи и архитект.
