Все тая честност, честност, честност!
И все така - известен с неизвестност!
И все така - с потискащата мисъл:
да завещая чашата си чиста!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема образа на слово?
В една реалност от зелени мрежи
Змията вече гони таралежа:
дори си позволява да раздава
това, което той опитомява.
Защо възкръсвам? И защо отново
се връщам при убийственото слово?
Да можех сам ръцете си да хвърля
и след това безпаметен да тръгна
из тия маргаритки, из тревите,
съблечен и изкъпан от петита –
на всичко слабо силно да се радвам,
съвсем в начален и забравен стадий!
Проклет да бъде моят стих!
С народа си се разродих!
