В книгата са изследвани говорът на българите католици - някогашни павликяни от Северна България, балканските, мизийските и родопските говори, българските преселнически говори в Молдова и Украйна, както и отделни въпроси от българската диалектология, ономастика и разговорна реч, от лексикологията и връзката на всички тях с българската история.
В книгата са напечатани подборно няколко десетки научни съобщения, статии и доклади, основно с лингвистична, в частност българистична тематика, които са писани, четени и печатани в един дълъг период от време и по различни поводи.
Целта на президаването им в отделна книга е своеобразен отчет на автора пред българската езиковедска общност и пред един по-широк кръг от любознателни хора, които обичат нашия български език.
Наличието на повече история в публикациите е резултат не само на интересите ми към историята, краезнанието, етнографията и народопсихологията, а и ан дълбоко вътрешно убеждение, че лингвистичните факти не могат да се обясняват откъсното, изолирано от историческата съдба на българския етнос и неговата колективна психология.
