Биография на моите филми. Втора част, Георги Дюлгеров, Нов български университет, 2022

Биография на моите филми. Втора част

Автор: Георги Дюлгеров
Раздел: Български мемоари и биографии, Кино и телевизия
Издателство: Нов български университет
Народност: българска
ISBN: 9786192332266
първо издание, 2022 год.
меки корици, 244 стр.
Цена: 27,00 лв

„В „Биография на моите филми. Втора част“, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата си книга, издадена през 2020 г. от издателство „Аргос“, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове.

Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въз- дигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично – и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е само това. Освен Режисьор, той винаги е бил и Учител, и сега отново ни под- нася своеобразни „уроци по кино“… Предизвикателството на тази книга е да открием другите възможни лица на Дюлгеров – ученик, разказвач и историк. Знам, че тръгването към тази книга е заради любовта към незабравимите филми на Дюлгеров. Но след прочитането ѝ не филмите, а хората и историите с тях ще останат в съзнанието – една пъстра и богата картина на задкулисието на българското кино.“
- Проф. Петя Александрова

„Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60-те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70-те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите източноевропейски кинематографии.

Но за да се случи това разпознаване в световен план, следва да се върнем към великото време на българското кино аналитично и исторически, от една вече достатъчна времева дистанция, способна да отсее зърното от плявата.

Не познавам по-проникновен, сложен и умен разрез изотвътре на соца от предприетия от Георги Дюлгеров в „Авантаж“. В него убийствената критика спрямо соца като ендемична култура на лъжата и фалша съжителства със съпричастие и милост към малкия голям човек, който играе и се надиграва със системата, понякога ѝ се изплъзва, по-често се оказва неин съучастник, но през цялото време се бори за своя дял щастие, за своето място под слънцето, за своята автентична главна роля във филма на живота си, схванат и като дар, и като неспирно прослушване.

Книгата на най-големия от най-българското време на киното ни – Георги Дюлгеров – предоставя безценните биографии отвътре на неговите филми. За да разберем как се е стигнало до величието на „Авантаж“ и „Мера според мера“, следва да проникнем в генезиса и процеса на израстване и търсене на този велик майстор.“
- Доц. Димитър Камбуров

***
Съдържание

Въведение
Биография на „СВЕТИ НИКОЛА СТРАННИК“ (1990–1991)
Сценарият
Марин Кармиц
Биография на „ЧЕРНАТА ЛЯСТОВИЦА“ (1992–1999)
Магдалена
Циганите не бяха станали още роми
Прогонването на чумата
Снежните човеци
120 метра лента
Александър Методиев
Кака Ани и бате Асен
Всякой гледа само да бъде напред!
Калайджиите на бивак. Камъни по тях
Сестрата
Господине, има един проблем – очите ми са сини!
Любов и френският продуцент
Трабантът
Долби стерео звукът
Договорът за моя хонорар
Арчибалд
Унгарският миноритарен продуцент
Как се прави лястовица
Тодор Батилов
Цветан Алексиев
Митът за черната лястовица
Фестивалът във Варна и съобщението във вестника
На калайджийския пазар с Кита
Фестивалът в Батуми
Фестивалът в Монс
Кипарисът
Биография на „ЛЕЙДИ ЗИ“ (2000–2005)
Идеята
Девет варианта на сценария
„Хубава си, мила моя“
Пробни снимки
Отклонение – Христо Димитров – Хиндо
Анелия Гърбова
Гледната точка
Иван Бърнев
Още един щрих към актьора Руси Чанев
Майката на Златина
Македонеца
Ванина – малката Златина
Павел Паскалев
Стрелбището – Бранимира Цветкова
Анелия плаче на два пъти
Солун. Публичните домове
„Не го убивай!“
Финалът от самото начало
Биография на „КОЗЕЛЪТ“ (2003–2009)
Йордан Радичков
Козлите
Козелът като бик
Грешно начало
Кино като в театър
Краси Доков – Анани
Патриотарите
Иван „дръпна юздите“
Анджела Родел
Имането
Гьоргьовден
Сцената – майка
Финалът
Биография на „БУФЕРНА ЗОНА“ (2009–2015)
Снежина Петрова – Яна, другата жена до Тодор Черкезов
Едно отклонение, за да усетите времето
Стефка Янорова – Ирина, жената на Тодор Черкезов
Тигран Торосян – младият 33-годишен Тодор Черкезов
Младата Ирина я игра Христина Иванова
Меглена Караламбова – майката на Тодор Черкезов
Розалия Абгарян – Психоложката на затвора
Мира Искърова – композитор
Христо Намлиев – композитор
Антония Милчева – монтажистка, асистентка на режисьора, драматургичен консултант
Ивайло Христов – Дамян, любовникът на Ирина
Епилог
Избрана филмография и награди
Показалец на имената

***
Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 г. в Бургас. Завършва Института по кинематография „Герасимов" (ВГИК) в Москва. Повече от 20 г. работи в СИФ – Бояна, а след 1991 г. е бил началник на Армейския аудиовизуален център, преподавател по кинорежисура и ръководител на клас в НАТфИЗ. Професор е от 1999 г. Филмите му „Лагерът", „Мера според мера", „Авантаж", „Трампа" и др. са сред най-добрите постижения в историята на българското кино. След промените снима „Черната лястовица", „Лейди Зи", „Козелът", „Буферна зона". Носител е на „Сребърна мечка" за режисура от Берлинале’78 (за „Авантаж"), на приза „Златен рицар" от Палермо'86 (за „Нешка Робева и нейните момичета"), Голямата награда от Межаунапоания кинофестивал в Сараево (за „Лейди Зи”, 2005) и др. Член е на Европейската филмова академия. Почетен професор на Нов български университет.