Йохан Георг Хаман (1730-1788) буди възхищение у мнозина от най-ярките философи на своето време, сред които са тъй различни мислители като Гьоте, Хердер, Менделсон, Якоби, Жан Паул, Шелинг и Шлегел. Гьоте грижливо колекционира неговите тънки книжки, цял живот питае дълбоко уважение към него и лично се включва в подготовката на събраните му съчинения. А когато открива творбите на Хаман, младият Киркегор го приветства като несравнимо величие, непостижим гений, наричайки го „ненадминатият хуморист на християнския свят" и го поставя редом със Сократ като „един от двата може би най-блестящи ума на всички времена".
***
„Този небивало мъдър и дълбок мислител, този провидец, ние не разпознахме и не зачетохме.”
- Фридрих Шлегел
„Със своята теологическа „Aesthetica in nuce" Хаман се откроява на фона на цялото движение на идеализма, мистериозно засенчвайки го, но едновременно с това мистериозно надхвърляйки пределите му...”
- Ханс Урс фон Балтазор
„Основното възражение на Хаман всъщност е отказът на тогавашната философия да признае по същество поетичната същност на сътворения свят. Хаман не спира дотам, а защитава и превъзходството на „красивия, творчески, подражателен дух на поезията" над философията.”
- Даниел Долстром
*** Съдържание
Детелина от елинистични писма
Първо писмо
Второ писмо
Трето писмо
Aesthetica in nuce
Магът от Севера
