Екехард IV е измежду най-знаменитите последни представители на раннобенедиктинската култура. Освен с "Историите на манастира "Сен Гален" той е прочут още с "Книга на славословите", писана около 1030 г., с авторство на секвенции, на поетични творби с нелитургичен характер, част от които са латински превод от немски на текстове на негови предшественици в манастира.
"Историите на манастира "Сен Гален" е най-атрактивната хроника от Ранното средновековие на Запада и е основният ни източник при опита за запознаване с живота и културата на ранносредновековните манастири. Същевременно това е и първостепенен документ за сблъсъка между раннобенедиктинските принципи и тези на реформираното бенедиктинство.
