Старославната Видинска епархия, наследница на древлепросиялата Рациарска епархия още в 314 г., по времето на Св. Равноап. Цар Константин Велики /306-337 г./ е официално известна в християнския свят.
Тя е Божия пратеница, като Св. Апостоли, да проповядва, да разнася Христовото благовестие и Божията истина. Да проникне, пресъздаде всестранно, напълно всекиго и всички обитатели на Северозападното българско землище през вековете чрез благодатните лъчи на любовта и истината.
Да изпълнява достойно със своите богомъдри йерарси – пазители на роден край, бащина вяра и реч, свещеници и подвижници на възложената ѝ от Господа мисия да кръсти, просвети и възрасти в Христа българите в северозападния край на Отечеството ни.
Историята на Видинската църковна област е богата съкровищница с ценности, извор на творческо вдъхновение и всестранно опознаване на благородните стремежи за културен и духовен възход на българите от Северозапад, отразени така ярко във вековете.
