Творчеството идва при нас с гласа на твореца, за да ни подсети, че някъде, където сме били - където сме живели, където сме обичали и са ни обичали - сме оставили едно родно място и в него има една къща, където неминуемо ще се върнем един ден. Защото „животът, който няма синоним", винаги ще ни очаква и ние винаги ще изпитваме жаждата да се завърнем. Да прекрачим прага с покаяние и примирение пред великото чудо и да благодарим на Твореца, че ни е напомнил безсмъртната същност на словото. Няма човек без роден край, без родна стряха и бащино огнище. Животът не е някакво безкрайно и безпосочно пътуване. Той е едно дълго завръщане. Не само Одисей има своята Итака.
