„Защо война?" на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд от 1933 г., съставена от разменените между тях писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата, се публикува за първи път на български език. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик.
Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво всъщност ни казва Фройд? Ще ни спаси ли психоаналитичният дискурс от наклоността да се самозачеркнем? Какво още друго и различно ни разкрива този особен писмовен обмен между гениалния физик и дълбинния психолог 3а интелектуалното минало на междувоенна Европа и институциите на новия ѝ пацифизъм? За разума и неговите идеали, за хуманизма на индивидуалното съзнание, за тъмните сили на несъзнаваното? Тези въпроси и търсените отговори са в сърцевината на предговора и послеписа на българското издание на „Защо война?".
*** „Има ли начин хората да бъдат изба¬вени от злокобната неизбежност на войната? Почти всички вече осъзнаха, че поради техническия напредък този въпрос стана екзистенциален за цивилизованото човечество, но въпреки това огромните усилия за разрешава¬нето му засега са плашещо безуспешни.”
Капут, край Потсдам, 30 юли 1932 г.
Алберт Айнщайн
„Очаквах да изберете проблем на границата на днешното познание, към който всеки от нас – физикът и психологът – би могъл да намери специален подстъп, така че двамата да се срещнем от различни стра¬ни на един и същи терен.”