|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Смирна в пламъци. Гибелта на османската метрополия през 1922 г. и последствията за Европа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Думи за езика
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Шекспир: мъжът, който плаща наема
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Александър I - Князът на Нова България. Албум
|
 |
Автор: Тошо Пейков
Раздел: България след Освобождението до 1944г.
Издателство:
Янус ЕООД
Народност: българска
ISBN: 9786197008371
първо издание, 2019 год.
твърди корици,
340 стр.
Цена:
70,00 лв 
Прикачен файл:
|
Албумът е издаден по повод 141 години от възшествието на принц Александър фон Батенберг на престола на българските царе.
Александър I – Князът на Нова България – професор Андрей Пантев:
„Цялата история на човечеството е преди всичко личностна история. Днес изпитваме особена благодарност към д-р Тошо Пейков, който, без капка корист, тщеславие и суета се е посветил да експонира част от българската личностна история. Княз Александър I не беше щастлив човек, той преживя много изпитания, стълкновения и подигравки, писъкът на куршумите при Сливница, както и част от нашите дебелашки балкански нрави. Той обаче носеше своя кръст и беше основателно изначалната личностна символика на българската царска династия, сиреч на българската държава. Не можем да говорим за анонимни процеси и постижения, погроми и триумфи. Защото точно по времето на Александър I България създаде за кратко своите пощи, телеграфи, училища, учители, и армия, от която през 1885 г. всички балкански страни имаха респект. Не можем да кажем, че България е била преуспяваща и най-динамично развиващата се страна на Балканите и в същото време да не казваме и да „забравяме“ кой е бил държавният глава. И, ако го кажем, това не е подмазвачество и раболепие, това е жест към историческата основа и стойност на преживяното от нашите прадеди. И не заслужава ли и той, да бъде назоваван с признателност от българския народ Александър – князът Обединител. Защото успя да разшири двойно и трайно Княжество България при сложни международни и вътрешни обстоятелства. С цената на престола и на личното си щастие младият княз подкрепи Съединението и спечели Сръбско-Българската война. При това Александър бе управлявал Третото Българско Царство тъй кратко – само седем години и 60 дни.“ |
|
|
