Второто издание на френската хроника „България 1876 - 1878”, вече под заглавие „България 1841 - 1878” се появява около 9 години след първото, допълнено с нови материали. Част от тях са „революционни документи за ръководителите на въстаниците в България”, изложени от Али Суави ефенди. Другата част заема преди всичко бележития пътепис на Омер джо Ел „Пътешествие по северните брегове на Черно море”, посветен на пътуването му из този район през 1846 г. С тези нови материали хронологичната рамка в сорника се отмества назад във времето с няколко десетилетия и се дава възможност на читателя да опита ленивия пулс на живота в българското Причерноморие през последните десетилетия на османското владичество у нас.
