Констан Коклен е един от най-прочутите актьори от края на XIX век. През 1880 г. той публикува книгата „Изкуството и актьорът" която бързо се превръща в един от най-четените и цитирани трудове върху актьорското майсторство; тя изиграва решаваща роля в дебата около мястото на актьора в театъра, както и около принципите на актьорската игра. В този дебат се включват най- големите режисьори и теоретици на театъра на XX век – от Константин Станиславски (който е в постоянен спор с Коклен, но и формира позициите си под негово влияние) до Гордън Крейг, Антонен Арто и Йежи Гротовски. По тази причина книгата на Коклен е повратна за разбирането както на историята на актьорското изкуство, така и на прехода от театъра на XIX в. към този на XX в. Появата ѝ на български език обогатява представената в България теория на модерния театър с един от първите ѝ значими текстове.
Преведена от Галина Меламед, дългогодишна преподавателка в Катедра „Романистика" на СУ „Св. Климент Охридски", книгата включва и встъпителната студия „Коклен и актьорът, който може всичко" от театралната режисьорка и теоретичка Ани Васева, редакторка на настоящото издание.
*** „Да, актьорът твори, даже когато интерпретира вьобразеното от гении като Расин, Корней и Юго; и дори, нещо още по-странно, когато става дума за персонаж, измислен и изигран от тези изключителни майстори, които са били същевременно и актьори, като Шекспир и Молиер.”
- Констан Коклен
„Актьорът не само дава назаем кожата си на ролята, но и сам става нейна кожа – съдържа я в себе си, чрез него светът достига до нея и тя достига до света. Актьорът съдържа ролята в себе си, но и чрез актьора героят усеща, чувства, вижда. Светът вижда кожата на ролята – актьора.”
- Ани Васева
