„Тезей” (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: „Aз създадох своя полис, [...] завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така „Тезей" се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Aз добива завършеност именно в сътвореното, което оставя като наследство на идните поколения.
*** Андре Жид е роден на 22 ноември 1869 година в Париж. През 90-тe години на XIX век се сближава с литературния кръг около Стефан Маларме и Пол Валери. През 1908 година заедно с група приятели основава „Нувел ревю франсез". Влиятелното списание скоро се превръща в издателство, което по-късно, през 1919 година, е наречено „Галимар". С цялото си творчество, със заеманите позиции, с многобройните си приятелства и пътешествия Жид се утвърждава като действителен авторитет в тогавашните артистични среди. Получава Нобелова награда за литература през 1947 година. Умира в Париж на 19 февруари 1951 година.
