Както обикновено, подборът на историите включва абсурда в сърцевината си и това не е никак случайно. Ние наистина жвеем в такъв етап от развитието на сапиенс, в който дискурсът е по-объркан и от нас самите, и онези, които го дирижират, се държат като деца, които сякаш за свое лично забавление и разнообразие са готови да драснат клечката на всичко. Може би, за да свалят напрежението. Може би, за да рестартират играта. Кой знае, може би, за да преминат едно ниво нагоре.
