|
Нашата
препоръка |
|
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Войната за историята. 75 години от края на Втората световна война
|
|
Автор: Сборник
Раздел: Военна история и техника, разузнаване, Нова и най-нова история, Съвременна история Издателство:
УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска ISBN: 9789540756707
първо издание, 2023 год. меки корици,
336 стр.
Цена:
20,00 лв
|
Поводът за сборника е поредната годишнина от Втората световна война. Само че всеки, който отвори страниците ѝ, ще види, че това е само повод. Всъщност историците, споделили своите изследвания в книгата, са мотивирани по-скоро от отговорите на въпроса какъв свят успява да създаде отдавна отминалата война. Дали това е свят на демокрация, мир и благоденствие, или на нови идеологии, победили старите, но опитващи се да наложат своите виждания над останалите? Този поглед от исторически през последната година отново се превърна в политически актуален. Но все пак не трябва да забравяме и старата историческа истина, че миналото си отива, но винаги ни оставя своите последици, от които трябва да се възползваме или с които трябва да се борим.
В сборника със статии можете да намерите не само различни теми: за и против теорията за тоталитаризма, за митовете и реалностите, за ролята на водещите фигури в историята, за идеологиите, теорията и практиката в международните отношения, за разузнаването, но и за региони и континенти извън Европа, които изглеждат екзотични, но които днес играят и ще играят все по-голяма роля в световното развитие.
***
СЪДЪРЖАНИЕ:
Уводни думи
Искра Баева. Тезата за тоталитаризма и историческото развитие
Александър Сивилов. Теорията на „тоталитаризма“ като политическо оръжие преди и в зората на Студената война
Стефан Петров. Първата световна война и ролята на царското семейство като фактори за рухването на Руската империя
Любомир Кръстев. Опити за сътрудничество между радикалния ционизъм и Третия райх в годините на Втората световна война
Елица С. Ненова. Между митовете и реалността – защо Германия избира Япония за свой съюзник?
Румен Николов. Българското военно присъствие извън „старите предели“ на страната (1941–1942 г.)
Йордан Баев. Американското разузнаване и проблемът за денацификацията след Втората световна война (Личното досие на Иван Дочев в оперативните архиви на ЦРУ)
Бисер Петров. Първата западна паравоенна операция срещу Източна Европа
Калин Ранчев. Аспекти от дейността на органите за стратегическо ръководство в условията на блоковото противопоставяне
Денчо Данчев. Стратегическите „близнаци“: Западна Германия и Турция
Дарина Григорова. Разпадането на СССР: идеологически спорове в руското общество 30 години по-късно
Тина Н. Георгиева. „Безсмертный полк“ и възродената памет за войната
Екатерина Цимбаева. Холокостът в Литва във възприемането на литовското общество
Албена Симова. Музеят на Варшавското въстание и паметта за Втората световна война
Гергана Алексиева. Левицата в управлението на Чили (1938–1952 г.)
Кремена Диаш. Бразилия във Втората световна война – причини и последици
Боряна Митева. „Врагът у дома“: интернирането на японски перуанци в САЩ по време на Втората световна война
Ивана Николова. „Битката“ за историята на мобилизацията в САЩ по време на Втората световна война
Магдалена Властанова. Сравнение между американската и британската представа за комунистическата подривна дейност и отговорът на демокрацията във филмите “The Manchurian candidate” и “Dr. Strangelove or: How I learned to stop worrying and love the bomb”
Кристиян Георгиев. Създаването на Организацията на американските държави (ОАД), договорът от Рио и ролята на Бразилия и Латинска Америка в началото на Студената война
Виктория Крумова. Между Запада и Изтока: идеологическата промяна в Куба след идването на Фидел Кастро на власт. Причини и характеристики |
|
|