Двайсет и три годишният Ханс Касторп пътува от Хамбург за Давос, за да посети братовчед си, който се лекува в санаториума Бергхоф високо в швейцарските Алпи. Планиран за три седмици, престоят продължава седем омагьосани години. Светът, който бъдещият инженер корабостроител открива тук горе, е толкова различен от нормалността на равнината. Тук горе времето има друга плътност и темпо, мери се другояче. Подобно на подвижни пясъци, то бав¬но поглъща младия мъж и вае съзряването му, изгражда представите му за важните съставки на битието. За седемте години в Бергхоф обикновеният Ханс Касторп осъзнава, че всяко по-висше здраве преминава през дълбоко опознаване на болестта и смъртта.
В тази монументална творба, алегорична и мистична, изтъкана от ерудиция, фарс, сексуални фантазии, филисофско-интелектуални дебати, кипяща от живот нас¬ред смъртта, Ман използва санаториума като символ на болна Европа и нейната духовна криза в навечерието на Първата световна война, когато симптомите на нелечимо безразсъдство са все по-осезаеми. Първоначално замислен като разказ, който – след „Смърт във Венеция” – да разиграе темата за смъртта в пародиен план, писаният дванайсет години роман „Вълшебната планина” се превръща в един от най-важните трактати за моралното и интелектуалното състояние на Европа през 20-и век.
***
„Целият интерес към болестта и смъртта е само друго проявление на интереса към живота.”
- Томас Ман
