В Сборникъ споделям тайните на семейството ми и различните поколения от смели жени, които са моите баби. Като потомка на Ангелина Воевода съм поела отговорността да споделя историята на семейството, да съхраня и пазя традицията на старата аристократична и практична българска и балканска кухня от Възраждането до днес, предавана с поколенията и годините напред.
Историята ни е шарена, пъстра, ароматна, тъжна и весела. Ангелина Воевода казвала винаги с усмивка: „Животът е като питката - богат, наситен, понякога твърд, а Времето се търкаля като питка и винаги има с какво да те изненада.“
И тук идва големият въпрос - защо нищо не знаем за нея?! А тя е била силна, уверена, образована, непримирима и запомняща се. Изграждала училища, болници, библиотеки, домове за сираци, социални центрове и задруги, обучавала учители и изучила хиляди деца, лекувала и бабувала, а през войните била и милосърдна сестра на фронта...
Пра-прабаба ми Ангелина Бонева (Ангелина Воевода) е забравена и от хората, и от историята ни, и се превръща в странна митологична фигура. И днес можем да чуем за скитащия дух на зла бабичка, която преследва замръкналите пътници през Балкана - та до морето, за знахарката, дето лекува без пари, но краде душите на младите... И с търкалянето на годините не остава нищо за онази будна учителка и национално богатство, просветител и воевода, милосърдната сестра, акушерката, училищната директорка, сърцатата, вдъхновяващата, непримиримата...
Аз съм пра-правнучката на Ангелина Бонева Воеводата. Кръстена съм на нея, нося името ѝ с гордост, защото „така е речено, наречено е, случило се е и ще остави диря след него си...“ |
