В обширното творчество на К. Г. Юнг "Mysterium Coniunctionis" е най-значителното произведение от последните му години. Веднъж той споделя постоянната си болка от факта, че в глъбинната психология по вътрешна необходимост се налагат занимания с толкова много области на духовната култура, че в нито една от тях не може да се стигне до профилирана цялост. В алхимията обаче той открива една област, в която успява да вникне напълно. Именно алхимическата традиция му дава възможност да присъедини своите преживявания и разбирания, придобити от директното лично "спускане в несъзнаваното", към обективно съществуващ паралелен материал и по този начин да ги изложи. Така става възможно и свързването на неговите възгледи с историческите корени на европейското духовно развитие.
