В българската синтактична традиция е скрит ключът към философията и историята на българското езикознание. Днешното граматическо наследство стои в полето на европейската синтактична традиция и може да се разглежда като два отделни клона на Дървото на граматическото знание – единият израства от античната традиция и се развива в културата Slavia Orthodoxa като практически филологизъм, а другият израства също от античната традиция и се развива в полето на западноевропейските академични средища, в които граматиката се преподава като едно от Седемте свободни изкуства (Septеm Artеs Liberales). Можем да различим два граматически прототипа: Платонова дефиниция за изречението: NV (Човек учи), и Аристотелов силогизъм: Subject – Copula – Predicate (Земята е кръгла).
