Изгубени пространства, Въло Радев, Литературен форум, 2002

Изгубени пространства

Автор: Въло Радев
Раздел: Кино и телевизия
Издателство: Литературен форум
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2002 год.
твърди корици, 344 стр.
Цена: 15,00 лв

Равносметката на твореца
Очевидно всеки художник в определен момент изпитва вътрешната необходимост да сподели публично опита на собствения си път в изкуството, да осмисли движението на едни или други свои идеи през годините. Това е потребност, която произтича от същността на художественото творчество, неговото съкровено тайнство, ирационалност и изострена субективност. Подобни размисли много често се превръщат в интересно и полезно за изследователи и поклонници четиво, защото то надхвърля конкретните рамки на познати факти, разкрива твореца в един далеч по-сложен и богат контекст, който отразява своеобразието на личността му, хоризонта на неговия талант, гражданските му и естетически позиции.
За жалост нашата книжнина, посветена на киното, няма кой знае какви традиции в тази област. На пръсти се броят творците, дръзнали да предложат на широката общественост анализ на собствения път в изкуството. Сам за себе си фактът на преодоляване вътрешните задръжки и скрупули от всякакво естество, както и смелостта да се изправиш пред скепсиса на страничния наблюдател е вече достоен за адмирация. Би могло да се каже дори, че в конкретния случай творецът "съзрява" с годините за акта на самовглеждане, който означава във всеки случай съизмерване на инвенциите с ограничеността на опита - една винаги тъжна равносметка за невъзможността да се постигне хармония между желано и осъществено. Но тъкмо в осъзнаването на печалната истина откриваме и мъдростта на опита, който творецът подсъзнателно се стреми да предаде на идващите...
И още една любопитна подробност от творческата биография на художника. Нему като че е чуждо стремлението на всяка цена да влиза от продукция в продукция, както и да тиражира собствените си постижения. В практиката си той не се самоповтаря, дори не обича да подхваща теми или проблеми, които вече е третирал по-рано. А когато няма съзрели нови идеи, предпочита да мълчи... Затова между някои от филмите му има паузи, които иначе са нетипични за всеки "успешен" наш кинематографист. С пословичната му самовзискателност и вътрешен максимализъм можем да обясним и нечаквано ранното оттегляне на Въло Радев от активна дейност в киното - на гребена на успеха, натрупал опит и знание, в разцвета на силите и възможностите си. Жалко, наистина, защото от кинематографичния ни живот излезе една несъмнено ярка и оригинална личност, от която по право се очакваше много.
Но Въло Радев така и не се раздели с киното. Той се отдаде на педагогическа дейност, усетил отговорността да предава опит и традиции. Хвърли много енергия в реализацията на проекти, в които видя възможности да експериментира с новите технологии в търсенето на синтез на аудиовизуалните изкуства. И не на последно място, зае се да обработи своите дневници, сценарии и режисьорски разработки, започна да пише спомени...
Плод на неговите усилия е и настоящата книга. Тя е своеобразно огледало на душевната нагласа и начин на мислене на твореца. Затруднявам се да определя жанра на тази книга, но във всеки случай тя е необикновено любопитна, богата на рефлексии върху собствения път в изкуството, по своему откровена и мъдра, обърната към младите читатели. Искам да вярвам, че подобно на филмите му, и тази толкова лично изповедна творба на Въло Радев ще стигне до аудиторията, която уважава и обича творчеството му.
октомври 2000 година
Александър Грозев