Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците.
Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.
Петър I Велики е (1682-1725) е вероятно най-великият владетел в руската история. Коронясан е едва на 10-годишна възраст и то в размирни за страната години, но бързо доказва, че е личност с желязна воля и непоколебимост, благодарение на които си спечелва неоспорим авторитет. Петър се слави със своите мащабни проекти и дела, които реформират цялото държавно устройство, обществените порядки и принципите на икономиката в Русия. В това отношение заимства от най-добрите западноевропейски практики, с които се запознава лично по време на своите обиколки из Стария континент. Самодържецът усилено изучава достиженията на модерната цивилизация в стопанството, архитектурата, образованието, военното дело и корабоплаването, а в последствие успешно ги адаптира към особеностите на руската социокултурна среда. Венецът на неговото управление обаче е триумфът във Великата северна война (1700-1721), в която руският владетел разгромява могъщия шведски крал Карл XII и печелизначително териториално разширение за страна си. След тази победа Петър Велики превръща Русия в истинска империя и очертава основните жалони на нейното вътрешно и външнополитическо развитие, които през следващите столетия я правят неизменен фактор в международните отношения.
