Ще дойдат дни – и ти ще спреш да знаеш,
сърцето – да подсказва; и дори
на глас неспирно да си го повтаряш,
ти ще забравиш, ще забравиш ти.
Сърцето млъкне ли – какво се случва
нехае паметта. Пък ти плачи,
затуй ли бърза всичко да научиш –
за да забравиш, да забравиш ти.
На себе си сърди се, клета душо!
Очаквах го, откакто те видях
тъй променена. Нещо ми подшушна:
тя ще забрави, ще забрави тя.
