Миналото присъства навсякъде около нас. Наднича от най-неочаквани места. Навлиза дълбоко под различни форми дори в най-интимните ни човешки пространства и цялата му тази многолика множественост няма как да бъде нормативно удържана от „официалната“ история, реконструирана с обичайните научни методи и теории, тъй като с времето тя започва да надскача самата себе си, да съществува отвъд себе си в разнообразието на многобройните си употреби.
Настоящото изследване си поставя за основна цел да опише някои от формите на това съществуване на българското минало отвъд „официалния“ академичен исторически разказ за него, който, веднъж попаднал в сферата на публичното, започва своя самостоятелен живот и се превръща във важен градивен елемент на българското общество и неговата национална идентичност.
***
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод
Първа глава. Паисий Хилендарски и българското завръщане в миналото
Георги Раковски. В търсене на древните корени и поява на новата образност
Николай Павлович. Оживялото минало и трудният път на неговите образи
Втора глава. Възраждането като минало
Залезът на средновековната тема. Новият героичен пантеон
Символното значение на Възраждането като отделна епоха и новите практики на колективната памет
Първи спорове за наследството и постепенен залез на Възраждането
Трета глава. Новото завръщане на Средновековието
Финални опити за осмисляне на Възраждането
Поява на новите места на памет и бавният залез на Възраждането
Начало на новото завръщане на Средновековието
Заключение
Библиография
Списък на илюстрациите
*** Георги Вълчев е доктор по история и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – преподавател във Философския факултет, катедра „История и теория на културата“. Научните му интереси са в областта на историята на българската култура през периода ХIХ–ХХ в., процесите на нейната модернизация, формирането на българската национална идентичност, културното наследство и съвременните политики за неговото управление и социализация. Автор е на множество научни статии и публицистични материали, както и на монографичните изследвания „Чужденците в българската следосвобожденска култура“ (2001), „Сто години туристическо дружество „Сърнена гора“ (2003), „Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане“ (2010).
