През лятото на 1957 година, когато е на осемдесет и една години, Юнг се заема да разкаже историята на своя живот. Периодично той води разговори със своята колежка и приятелка Аниела Яфе и двамата съвместно подготвят текстовете на основата на тези разговори. В някои случаи Юнг е подтикнат да на¬пише цели глави от книгата собственоръчно и той продължава да работи върху ръкописа чак до своята смърт на 6 юни 1961 година.
"Съдбата пожела - както винаги е искала - сега всичко външно в моя живот да бъде несъществено, а всичко вътрешно да се възприема като важно и определящо. Във връзка с това всички външни спомени са така избледнели, а може би и "външните" преживявания никога не са били съвсем истински или вероятно само дотолкова, доколкото са съвпадали с вътреш¬ните преживявания, спомените за които са се отпечатали ярко и живо в мен..."
