Тази книга излиза за първи път през 1898 г. в Ню Йорк. В нея се описва трагедията на голям презокеански лайнер, чието име е „Титан”. Романът няма никакъв успех и потъва в забрава. Четиринайсет години по-късно, на 12 април 1912 г. се случва една от най-големите трагедии на 20 век – потъването на кораба „Титаник”. Събитията и детайлите по тази трагедия съвпадат почти изцяло с описаното в романа: дължината на двата кораба е почти еднаква, и двата кораба имат по четири комина и по три витла, почти съвпадащи мощност и водоизместимост. Освен това времето и мястото на двете събития е едно и също – месец април по северния маршрут в Атлантическия океан. Причината за крушението, както в романа, така и в действителната трагедия, е голямата скорост и сблъсък с айсберг, а причината за почти сходния брой жертви е една и съща – недостатъчният брой спасителни лодки. Всичко това предизвиква небивал интерес към романа на Робъртсън. Книгата е преиздадена в огромни тиражи, а обществеността в Англия и САЩ е шокирана и смразена! Робъртсън е анатемосан като „Зъл гений”, а книгата като сатанинска. Три години след това Робъртсън е открит мъртъв в хотелска стая след приемането на свръхдоза упойващи вещества.
Обясненията и теориите за тази книга не спират и до днес. Пророчество?... Провидение свише?... Конспиративни теории (напр. че това е поръчано на Робъртсън от конкурентна корабна компания, предварително решила да саботира плаването на „Титаник”, а той е сложил край на живота си, разбирайки какво се е случило). Влючва се дори и психологът Карл-Густав Юнг с теорията си за синхроничност на събитията. Независимо от всичко остава факт това, че Морган Робъртсън предсказва с невероятна точност една от най-големите трагеди на 20-и век, а книгата му „Крушението на Титан е сред най-скандалните и пророчески произведения от тази епоха.
