Хуан де Майрена. Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател, Антонио Мачадо, Ерго, 2023

Хуан де Майрена. Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател

Автор: Антонио Мачадо
Раздел: Испанска литература
Издателство: Ерго
Народност: испанска
Преводач: Стефка Кожухарова
ISBN: 9786192590772
първо издание, 2023 год.
меки корици, 378 стр.
Цена: 20,00 лв

Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката – накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени с хумор, ирония, скептицизъм, нерядко откриваме и меланхолия и печал, винаги уважение към другия и другостта, и искрена, но сложна любов към Испания и испанското: „Изпитвам голяма любов към Испания и имам напълно отрицателна идея за нея. Всичко испанско ме очарова и в същото време ме възмущава“.

Преводът е по издание, в което оригиналът от 1936 г. е допълнен със статиите на А. Мачадо, публикувани в печата през 1937 и 1938 г.

***
Най-важното събитие от моята история е това, което ще ви разкажа. Бях много малък и вървях с майка ми, държейки захарна тръстика в ръка. Бяхме в Севиля в дните на една отдавнашна Коледа. Недалеч от нас вървеше друга майка с друго дете, което също държеше захарна тръстика. Бях сигурен, че моята е по-голяма. О, толкова сигурен! Въпреки това попитах майка ми, защото децата търсят потвърждение дори на очевидното за тях: „Моята е по-голяма, нали?“. „Не, сине – отговори майка ми. – Къде са ти очите?“ Ето това продължавам да се питам цял живот.

***
Антонио Мачадо (Севиля, 1875-1939) е испански поет и драматург, андалусец от Севиля, прекарал по-голямата част от живота си в Кастилия: Мадрид, Сория, Сеговия. Влюбен е в нея дотолкова, че я споменава в една от малкото си – само три – стихосбирки, озаглавена „Полята на Кастилия“ (1912). Бидейки по-малък брат, но по-даровит поет в семейството на професор фолклорист, известен с литературния псевдоним Демофило, Антонио Мачадо започва да пише под влияние на модернизма, но за разлика от брат си Мануел скоро се дистанцира от това модно за времето поетическо течение. В областта на поезията той е най-видната фигура на поколението от ’98 година, към което принадлежат такива колоси на испанската литература като Мигел де Унамуно, Рамон Мария дел Вале-Инклан, Пио Бароха, и заедно с Федерико Гарсия Лорка е признат за най-значимия испански поет на ХХ век.