|
Нашата
препоръка |
 |
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Тътени. Исторически роман
|
 |
Автор: Цончо Родев
Раздел: Българска съвременна проза Издателство:
Фабер
Народност: българска ISBN: 9786190016557
поредно издание, 2023 год. меки корици,
632 стр.
Цена:
12,00 лв
Прикачен файл:
|
„Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пp., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени – те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди всичко за крупните исторически събития, представляващи сюжетния фон на романа – те са предадени с педантична добросъвестност, но и повечето „дребни“ случки и събития също са почерпени от хрониките, църковнитe кондики и преданията.
И тъй, книгата в ръцете на читателя е роман, но един от онези романи, в които измислицата е направо нищожна в сравнение с достоверното, документалноистинното и… правдоподобното. Все пак за онези читатели, които се интересуват от конкретните исторически факти, прибавих, колкото и да е непривично за един роман, бележки в края на книгата – обяснителни или препращащи към съответните мемоарни или исторически съчинения; ако между тях по изключение се срещне лаконичната бележка „автентично“, то е само за случаите, за които ми се е сторило, че могат да се окажат „спорни“ или „съмнителни“ за читателя, държащ да прокара докрай граница между фактите и художествената измислица.
Пак като приложение са дадени под азбучен ред и преводите на някои от по-малко познатите турцизми, които читателят ще срещне в книгата.“
- Цончо Родев
***
Можете да намерите също и:
Бурята
И стана ден
***
Цончо Родев е един от най-ярките представители на българската историческа проза.
Негов прадядо по майчина линия е Петър Нинчев – един от първите куриери на Раковски. Завършва гимназия във Варна, а право в Со¬фийския държавен университет. Като син на убит от Народния съд няма право да практикува професията си и се отдава на страстта си от студентските години – литературата. Цончо Родев е автор на редица исто¬рически романи и повести, сред най-крупните от които са трилогията за Сливен: „Тътени” (1980), „Бурята” (1986), „И стана ден” (1998); „Черният конник” (1966), „Съкровището на Лизимах” (разкази и новели, 1966), „Изпитание” (роман, 1968), „Наричаха ме Желязната ръка” (1971), „Светослав Тертер” (биографична повест, 1971), „Човекът без сянка” (1976), „Мечът на непримиримите” (1981 ), „Отмъстителят” (разкази, 1983), „Двама против ада” (1986), „Пиратът (С черен лъв на мачтата)” (1994). Почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов”, на краеведската награда „Д-р Иван Селимински”, на почетен знак „3а граждански принос” (2006).
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията „Тътени” (1980), „Бурята” (1986), „И стана ден” (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. |
|
|