На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на времената, знаците, насочващи към очакването на идния свят. От изключителна важност да се отвори пространство за диалог между християнството, юдаизма и съвременните леви политически движения, доколкото много често те споделят повече общи неща, отколкото се предполага на пръв поглед. Така диалектиката между вяра и революция може да създаде нови форми на съпротива и нови визии за бъдещето.
***
Съдържание
Увод
1. Постановка на въпроса
1.1. Опити за синтезиране на юдео-християнския възглед за историята
1.2. Марксовата философия на историята
1.3. Една неочаквана симбиоза
2. За някои развития в интерпретирането на месианската идея
3. Реформация и революция – случаят Томас Мюнцер и неговите интерпретатори
4. Якоб Таубес – между гностицизма и еврейския месианизъм
5. Католическият марксизъм в Латинска Америка
Заключение
Библиография
*** Димитър Божков е преподавател в катедра „История на философията” на Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 2013 г., като преди това защитава дисертация в същата катедра. Автор е на книгата „История и еманципация. Клио из пасажите на модерността” и на статии в областта на философия на историята, философия на XX и XIX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото: вариации, спекулации, доктрини.