|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ататюрк. История на идеи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
За какво мисли човек
|
|
Автор: Васил Габор
Раздел: Украинска литература Издателство:
Ерго
Народност: украинска Преводач: Павлина Мартинова ISBN: 9786192590833
първо издание, 2023 год. меки корици,
140 стр.
Цена:
16,00 лв
|
„…руско-украинската война, която донесе на Украйна много печал, кардинално промени всички украинци: всичко, с което досега живеехме, всички наши някогашни мечти и емоции станаха за нас маловажни, несъществени, защото нашият народ е принуден сега да отговори на екзистенциалния въпрос: ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме; в простора на любовта бе написана и моята книга „За какво мисли човек“, която е приятелски настроена към българския читател и в която има трогателен разказ за обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие…“
- Васил Габор
***
„И отново отдалеч-отдалеч, сякаш от забвението, изплуват забравени звуци и започват да тревожат душата ти и да ти напомнят за миналото време и за хората, които си познавал и обичал на този свят. И ти се връщаш в детството си, светло и чисто, и се къпеш в топлина, и слушаш познатите звуци, които долитат отвън и се чуват в къщата. Чуваш как се ражда денят и как угасва, чуваш гласовете на родителите си и на съседите си, на птиците и дърветата, чуваш шепота на дъжда и квакането на жабите.“
(из „Сградата на самотния човек днес“)
„Сякаш вятърът продължава да гони по света неспокойната му душа. А същевременно поетът не бърза за никъде. Внимателно изучава света и знае много интересни неща за дърветата и растенията, птиците и зверовете, звуците и ароматите. Той възприема всичко като Божи дар и се радва на всичко, и се удивлява като първобитен човек и когато започне да пее, гласът му остава дълбоко в душата…“
(из „Самотната къща с хряна“) |
|
|