|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ататюрк. История на идеи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Всички, способни да си поемат дъх
|
|
Автор: Линор Горалик
Раздел: Художествена литература от Азия, Африка и Австралия, Руска литература, Украинска литература Издателство:
Жанет 45
Народност: израелска Преводач: Денис Коробко ISBN: 9786191868506
първо издание, 2023 год. меки корици,
464 стр.
Цена:
25,00 лв
|
На Земята се е случила глобална катастрофа – асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни – бозайници, птици, насекоми, влечуги – проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят.
Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. Армията, като единствен организиращ фактор, е принудена да спасява не само хората, но и животните. Изчезват сезоните. Всички са измъчвани от постоянна и опасна жега, всички страдат от хроническо главоболие и кожни обриви, налага им се ежедневно да приемат предписани от военните лекари дози рокасет — медицински препарат, превърнал се в новата всеобщо конвертируема валута. Хората изпитват силен екзистенциален срам от собствените си мисли и постъпки.
Роман с много герои – хора и животни, но с един-единствен главен герой – емпатията.
***
„След като животните заговорят с човешка реч, ние трябва да решим оставаме ли хора по отношение на тях, или ги изключваme от своето емпатично пространство в опит да спасим себе си. И тогава главният обединяващ принцип на новото общество се явява дъхът. Дъхът, не речта. Щом си способен да си поемаш дъх, значи си един от нас.
За мен мястото на действие в този роман можеше да бъде само Израел – страната, която аз безгранично обичам и за която, както и много израилтяни, безкрайно много се страхувам. Живеем в свят, в който катастрофичното очакване е ежедневие; но даже в този живот, на ръба на катастрофата, Израел ежедневно избира да живее – с цената на изключително тежки и жестоки решения, много от които предизвикват у мен отчаяние и недоумение. Разбира се, ние не очакваме утре котките да проговорят с човешки гласове, но сме готови за това, как във всеки един момент на съседната улица или в нашата къща може да падне ракета. Съвършенният съзнателен израелски избор да се живее нормално при такива обстоятелства е това, което ме вдъхновяваше и възхищаваше при написването на този роман.”
– Линор Горалик
***
Линор Горалик (Юлия Борисовна Горалик) е рускоезична израелска писателка, поетеса, преводач, критик. Родена е в Днепропетровск (Днепър), Украйна, през 1975 г., където живее и учи до 1989 г., когато родителите ѝ получават израелско гражданство и семейството се преселва в Израел. Следва компютърни науки в университета „Бен-Гурион в Негев“ в град Беер Шева, дипломира се през 1994 г. Работи като програмист и специалист по интернет маркетинг.
През 1999 г. издава дебютната си стихосбирка в издателството на руския поет и писател Александър Житински „Геликон Плюс“, което се специализира в издаването на онлайн автори. През същата година инициира колективен проект за интернет литература „E2-e8, или Игра на интертекст“ – „по шахматната дъска вместо фигури се местеха литературни произведения – [читателите имаха за задача чрез] най-безумни алюзии и интертекстуални препратки да свържат текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо“.
През 2000 г. Линор отива в Русия за три месеца, но остава там почти 15 години. В Москва работи като журналист, преводач и маркетингов анализатор. Едновременно с това продължава да твори – стихове и проза, често в съавторство, занимава се и с преподавателска дейност.
След анексията на Крим от Русия през 2014 г. Линор Горалик се връща в Израел и става главен редактор на онлайн проекта за еврейска литература и култура „Букник“. През 2019 г. излиза романът ѝ „Всички, способни да си поемат дъх“, чието заглавие е алюзия към „Всички, способни да държат оръжие“ (1997) на руския писател фантаст Андрей Лазарчук. Книгата печели наградата на критическото жури на литературната награда на НОС и е включена в списъка на кандидатите за наградите „Андрей Бели“ и „Большая книга“.
Горалик осъжда руската инвазия в Украйна през февруари 2022. През лятото на същата година Роскомнадзор блокира онлайн проекта ROAR (Russian Oppositional Arts Review), който е създаден от нея. В него се публикуват поезия, проза, публицистика, визуални произведения, мултимедийни проекти и музика, противопоставящи се на войната, репресиите, насилието и пропагандата. През 2022 г. тя пише романа „Бобо“, събитията в който се развиват от март до октомври същата година. Главният герой на творбата е слон, но авторката отъждествява героя и неговите емоции със себе си. На 18 август 2023 г. името на Горалик е включено в регистъра на чуждестранните агенти, поддържан от Министерството на правосъдието на Русия с обосновката, че „писателката многократно се е противопоставяла на „специалната военна операция“, участвала е в набирането на средства в подкрепа на Украйна и е извършвала пропаганда на ЛГБТ отношенията“. |
|
|