|
Нашата
препоръка |
|
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Иронията
|
|
Автор: Владимир Янкелевич
Раздел: Съвременна философия, Теория на културата Издателство:
СОНМ
Народност: френска Преводач: Калоян Праматаров, Тодорка Минева ISBN: 9786197500479
първо издание, 2023 год. меки корици,
208 стр.
Цена:
25,00 лв
Прикачен файл:
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея – именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич „Иронията”, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите – твърди Янкелевич, – тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. Целта на иронията не е да ни остави да се измъчваме от хапливите сарказми, нито, посичайки всички марионетки, да постави друга марионетка на тяхно място, а да възстанови онова, без което иронията не би била иронична: тоест невинността на духа и вдъхновението на сърцето.
***
Владимир Янкелевич (1903 – 1985) е известен френски мислител, културолог, музиколог, дългогодишен професор по морална философия и метафизика в Сорбоната, ученик на Леон Бруншвиг и Анри Бергсон, противник на философията, която „не говори нито на сърцето, нито на въображението”, и привърженик на определен тип мислене, който самият той нарича „мъдрост”. Научните му интереси са съсредоточени върху метафизиката на „не-знам-какво” – термин, с който означава онова, което не може да бъде адекватно определено, и „почти-нищо” – тоест онова, което липсва, когато привидно нищо не липсва. Занимава се също така с етиката на добродетелта и естетиката на неизразимото. Автор е на монографиите: „Не-знам-какво и почти-нищо” (1957), „Музиката и неизразимото” (1961), „Смъртта” (1966), „Прошката” (1967), „Невъзвратимото и носталгията” (1974), „Парадоксът на морала” (1981) и др. |
|
|