„Четейки ги, много очи и умове несъмнено ще се „спънат” в тях, но тъкмо този рецептивен праг може да ни сепне - а и амбицира - да се върнем пак отначало не толкова за да ги прочетем, колкото да ги проумеем. Защото в уж писаните само за унагледяване фрагменти зад и отвъд техниката прониква автентична поезия, функционираща по всички закони на естетиката: със своя (необичайна) мелодика, темпоритъм, метафори и фигури, послания и внушения, но и демонстрираща една неизтощима чувствителност, превърната в надежден инструмент за познание на света - рязък и неочакван синтез на привидно взаимоотричащи се пространствено-времеви и семантични реалии, пластове и кодове, издаващи припознаваемия глас на. Кадийски, който трудно би могъл да се сбърка с чужд.”
