„...Досега животът и делото на Кьосеиванов, извел България от международна изолация и издигнал икономиката ѝ до респектиращи висоти, не са били предмет на монографично изследване. Задачата на настоящата книга не се ограничава само до коригиране или установяване на нови факти и събития, свързани с личния живот на Георги Кьосеиванов – родно място, семейна среда, назначения, уволнения. Цел на проучването е чрез неговата биография да се разкрие нашето минало, изопачавано по различни причини десетилетия наред и да покаже, без да се робува на клишета и идеологеми, че България е била и може да бъде подредена държава.
Сюжетните линии са изградени на базата на разнороден изворов материал. Проучени са документи, съхранявани в Централния държавен архив, Държавния военноисторически архив, Научния ар¬хив на БАН, Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Държавните архиви в София, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Кърджали, Пазарджик, Смолян. Ползвани са материали от The National archives of United States - Wachington, (NAUS), Ministere des Affaires etrangeres de la France (MAE), Archives iliplomatiques, Российский государственный архив новейшей истории (РГАНИ), сборници с дипломатически документи на немски, френски, английски, италиански, сръбски и руски език, издания на Държавна агенция „Архиви" - „Архивите говорят" и на Българската академия на науките „Чехословашки извори за Българската история".
В научна употреба са въведени и данни, извлечени от спомените ма Никола Мушанов, Стойчо Мошанов, Стефан Бочев, Стефан Танев, Стефан Попов, Уинстън Чърчил, Милан Стоядинович, Гафенко, Иван Мпйски, от дневниците на Богдан Филов, Георги Димитров, Първан Драганов, Адолф Бекерле, Любомир Лулчев, Мак Вий и пр. Проучени са Стенографските дневници на Народното събрание и Статистическите годишници на Царство България. Специално внимание е отделено на българския, югославския и съветския периодичен печат.
Написването на сериозен труд за Георги Кьосеиванов и неговото време е трудно осъществима задача, а може би и невъзможна, без научните постижения на нашата и чуждата историография. От българска страна най-значими са приносите на Николай Генчев, Димитър Сирков, Илчо Димитров, Витка Тошкова, Георги Марков, Владимир Златарски и др., а от чуждите автори на Арнълд Тойнби, Франк Марзари, Вук Винавер, Живко Аврамовски, Елиза Кампус, Йон Калафетиану и Коста Караманли.
Проучването не претендира за изчерпателност. С него не се затваря, а надявам се, отваря непрочетената докрай страница от нашата най-нова история. Не се отправят обвинения, нито пък се прави апо¬логия на отминалото Цар-Борисово и Кьосеиваново време. Поставят се въпроси, търсят се изследователски ниши, с крайна цел достигане до историческата истина, отправна точка за бъдещето ни като народ и държава.
През годините ценна помощ ми оказаха Цочо Билярски, Петър Миланов, Мариана Лечева, Огнян Пунев от ЦДА София, Владимир Балчев и д-р Божидар Кехайов – ДА-Пловдив, доц. д-р Ваня Иванова – РИМ Монтана, д-р Маргарита Горазд Чолакова, внучка на убития от Митка Гръбчева на 12 септември 1944 г. в Луковит, без съд и присъда, ген. л-т Атанас Стефанов, Люба Шопова и Цветана Иовчева, биб¬лиотекари в читалище „Развитие" Пещера. В заключителната фаза на писане изключително съдействие ми оказа доц. д-р Василка Танкова, предоставила ми документи от личния си архив за дейността на Георги Кьосеиванов в емиграция. Искрено благодаря на всички! Благодаря на колегите си от катедра „История и археология" при ПУ „Паисий Хилендарски", част от които са бивши мои студенти. Благодарен съм и на моето семейството за подкрепата и проявеното разбиране!”
- из предговора
***
Можете да намерите също и:
Под игото на свободата. Петър и Екатерина Кьосеиванови |
