Настоящият сборник студии предлага аналитични разрези на театрал¬ната действителност в България през периода на комунизма. Те обхващат различни аспекти от социокултурния контекст, в който театърът съществува – културните политики към театъра, идеологическата цензура, театралното образование, както и основните съставни части на художествения процес – драматургията, режисурата, изкуството на актьора и сценографията. Фокусът е върху драматичния театър, но в отделна студия е проследено и развитието на кукленото изкуство в страната. Без да търси цялостен и изчерпателен исторически разказ за театралния живот през този период, сборникът събира индивидуалните авторови погледи към процесите в театъра, протичали в продължение на четири десетилетия и половина. Отделните студии се опитват да трасират изминатия път, очертавайки траектории на художествени постижения, на смяна на творческите поколения и на развитие на театралния език, но и на прекъснати традиции, на ограничения в свободите на изразяване, на естетически рестрикции. Такава е противоречивата природа на действителността, в която живее българският театър в годините между 1945 и 1989 г.
