„На 11 юли 1860 г. Феликс Филип Каниц стъпва за пръв път на българска земя, идвайки от Сърбия. Той минава по левия бряг на реката „българска Морава", отбелязва релефа на хубавия български „заострен край" на р. Тимок и проявява особен интерес към град Ниш. Заварва там разбунтувалото се българско население срешу гръцкото духовенство. И десетилетия след този ден многостранно надареният Каниц остава дълбоко свързан със земята, историята, битието и съдбата на българския народ. По това време той е на 30 години, но жизненият му път е изпълнен с превратности. Роден в Будапеща в богато семейство, юношата Каниц остава отрано без родители и е принуден да се издържа сам. Това обстоятелство не му осигурява възможности да завърши определено академично образование. Други са обаче школите в неговото развитие - младежът се учи при известни художници-гравъори, дружи с хора на изкуството и науката, обикаля музеи и галерии, навлиза в съвременната журналистика, предприема пътешествия из Европа. Доброто възпита¬ние от семейството, природната надареност, съчетана с огромна тру-доспособност, любознателност и човеколюбие се наслояват върху материалните и духовни постижения на творческия интелектуален елит в немскоговорящия свят през 50-60-те години на миналия век. Многопластовото съчетание в подготовката на младия Каниц подхранва появата на неговите знаменити студии и книги за балканските народи.
В една встъпителна статия към първия том от „Дунавска България и Балканът" е трудно да се охарактеризира същността на този тритомен труд, да се прецени мястото му в науката и изкуствознанието и неговото безспорно значение за българите. Поне ще направим опит да се очертае разновидността на тази значима творба с енциклопедичен оттенък.”
