|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Спомени за войната
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Портретът на Дориан Грей (пълно, нецензурирано издание)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Наведнъж
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Военни паметници, изградени или реставрирани от Национален исторически музей и Сдружение "Плиска"
|
 |
Автор: Божидар Димитров/Bojidar Dimitrov
Раздел: Военна история и техника, разузнаване, История на България от древността до наши дни
Издателство:
Национален исторически музей
Народност: българска
ISBN: 9786199077825
първо издание, 2017 год.
меки корици,
28 стр.
Цена:
10,00 лв 
Прикачен файл:
|
„Създателите на България, кан Кубрат и кан Аспарух, решават държавата ни да заеме териториите в центъра на Югоизточна Европа. Това е земята, която е и сухопътната връзка между Азия и Европа. И затова към тази територия във вековете е имало постоянни апетити от страна на световни или регионални свръхсили. За да запази държавната си независимост и възможността да се самоуправлява, българският народ е трябвало да води десетки войни в своята четиринадесетвековна история. За свободата и независимостта на България от 632 г. (дата на основаването на Българската държава) до днес са загинали стотици хиляди български войници и офицери.
Българският народ уважава своите мъртви воини. Една от трите Задушници (дни за упокой на мъртвите) е посветена именно на мъртвите воини, т. нар. Войнишка задушница и се отбелязва в първата събота на месец ноември.
Един от начините на всенародна почит на загиналите за България е изграждането на военни мемориали, т.е. гробища и паметници на загиналите воини. За съжаление не са известни местата на погребения на стотиците хиляди български воини, загинали в грандиозните битки при Онгъла, Маркели, Анхиало, Верегава, Версиникия, Ахелой, Траянови врата, Беласица, Струмица, Адрианопол, Клокотница, Скафида и т.н. Но затова пък са добре известни имената на 155 000 български войници и офицери, загинали в петте войни, които води Българската държава от 1878 г. насетне.
След края на Първата световна война (1915-1918) започва масово изграждане на паметници на загиналите воини в тази война и предшестващите две балкански войни (1912-1913) и Сръбско- българска война (1885). В центъра на всяко селище със средства на общината или събрани от техни бойни другари се издигат разнообразни по вид и големина военни паметници. Общото между тях е, че на вградени плочи са изписани имената на всички загинали граждани на селището.
Причината да се почитат загиналите е фактът, че по-голямата част от загиналите български воини са погребани на днес управлявани от други държави територии, тъй като там се водят военните действия - Сърбия, Македония, Гърция, Турция, Румъния, Унгария и Хърватска. Там Българската държава изгражда десетки военни гробища и паметници - само в Македония те са 505. Но влошените отношения между балканските държави след Втората световна война доведе до почти напълно унищожение на военните ни гробища и паметници. Едва след края на Студената война стана възможно, макар и с огромни трудности, реставрацията на стари и изграждане на нови военни паметници.
В тази дейност активно се включи и Националният исторически музей и подпомагащото дейността му Сдружение „Плиска". За около 20 години НИМ и „Плиска" изградиха и възстановиха близо 20 военни паметника и военни гробища на територията на България и околните държави.”
- из предговора |
|
|
