„Поставено в контекста на изложбите, научните форуми и публикации, Панагюрското съкровище се превръща от „украса, която трябва да се варди за поколенията", в безценен източник на научно познание за тракийската древност, както и в символен капитал, променящ „традиционната представа за България като страна на комунизма, трафика на наркотици и търговията с оръжия. Светът узнава, че след Гърция и Италия, тя е сред най-богатите на старини страни в Европа" (Китов, Г. 2006, 7).
В последните години, повече от 60 десетилетия след събитията, разказани в началото, се възродиха стари слухове, изричани тихомълком още по Живково време – оригиналът на съкровището бил подменен с копие и продаден. Като всяка новина, предизвикваща сензация, те бяха подхванати и раздухани охотно."
