|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| В началото бе "Историята"
|
 |
Автор: Сборник
Раздел: Извори и документи, Османски период и Българско възраждане, История на България от древността до наши дни
Издателство:
БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9786192453343
първо издание, 2023 год.
меки корици,
216 стр.
Цена:
25,00 лв 
Прикачен файл:
|
Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска" - Банско, 26 май 2022 г.
В този сборник са включени 14 доклада от националната научна конференция по повод на двойния юбилей - 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на неговата знаменита „История славянобългарска", проведена в гр. Банско на 26 май 2022 г. По всеобщо мнение на историци и литератори малката по обем „историйца" на Хилендарския йеромонах има ключово значение в развитието на националното ни Възраждане и е важен маркер, с който се поставя началото на новата българска литература.
В своите студии и статии авторите, които са представители на водещи научни институции в столицата и страната, засягат различни аспекти от живота и делото на Паисий Хилендарски. В изследванията им е отделено място и на редица спорни въпроси в научната литература, както и на паметта за Паисий, която се съхранява oт поколения българи.
Текстовете, намерили място на страниците на сборника, са предназначени както за по-тесни специалисти, така също и за по-широк кръг читатели, които проявяват интерес към проблемите, свързани с историята на нашия народ.
***
Съдържание
Предговор. Пламен Божинов
Кирил Топалов. Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому („История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и началото на Българското възраждане)
Николай Чернокожев. Свети Паисий - гласът на „неизказана, небесна любов”
Николай Аретов. Паисий, Софроний и началото на литературното повествование
Маргарет Димитрова. От монашеската килия към селската църква, даскалската соба и еснафския дюкян: преписи и преписвачи на „История славянобългарска"
Илия Тодев. Паисий - или от любов към България
Даринка Караджова. Академичният проект „Четвърт хилядолетие „История славянобългарска”. Атрибуции и идентификации на разпространители, преписи и почерци.
Красимира Александрова. Електронното издание на Котленския препис на „История славянобългарска", направен от Софроний Врачански, и преписите ѝ, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
Димитър Пеев. Кога е починал Отец Паисий Хилендарски? (Според документи от архива на Хилендарския манастир)
Димитър Христов. Традиционни и нови елементи в „История славянобългарска"
Николаос Мердзимекис. Банско и светогорските манастири през XVIII-XIX век: сведения от епиграфските паметници и документи
Юрий Проданов. Паисий и „кърджалийското време” - принципът „добродетели на злополучията”
Пламен Божинов. Паисий Хилендарски и „История славянобългарска" в научните трудове на Марин Дринов
Мила Кръстева. Въобразеният Паисий
Светла Барякова. Следите на историята в Банско
Приложения |
|
|
