Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното човекознание, Рудолф Щайнер, Антропософско Издателство "Даскалов", 2024

Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното човекознание

Автор: Рудолф Щайнер
Раздел: Съвременна философия, Езотерика, духовни учения, Философия на религиите
Издателство: Антропософско Издателство "Даскалов"
Народност: немска
Преводач: Димитър Димчев
ISBN: 9789544951221
първо издание, 2024 год.
меки корици, 232 стр.
Цена: 18,00 лв (9.20 €)

Осем лекции, изнесени в Дорнах от 15 до 22 април 1923 г. Три отговора на зададени въпроси. Въведение към евритмичното представление

***
СЪДЪРЖАНИЕ

ОКУЛТНОТО ЧЕТЕНЕ И ОКУЛТНОТО ЧУВАНЕ
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 април, 1923 г.
Какво трябва да се случи, за да може педагогиката отново да намери своето сърце? Интелектуалистичната епоха е склонна към едностранчиво разглеждане на човешкото същество. Тя се основава на това, което остава от човека след като премахнем духовните и част от душевните му сили. Днешният научен мироглед съдържа изобилие от елементи на нереалистична душевна конституция. Нуждаем се от живи понятия, за да се приближим до човека. За образователната и педагогическата практика следва да се има предвид целия жизнен път на човека.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 16 април, 1923 г.
Познанието на детето и на младите хора. Трите дейности през първите години от живота: ходене, говор, мислене. Жизнените прояви на съдбата са свързани с усвояването на статиката и динамиката: детето придобива духа от околната среда. Чрез езика ние усвояваме това, което душевно извличаме от околната среда. Чрез мисленето ние усвояваме нещата от външната природа.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 април, 1923 г.
През първата фаза на живота детето е един изцяло сети¬вен орган; за него подражанието е един естествен закон. Религиозната преданост към околната среда. Разширява¬нето на кръгозора идва с първите стъпки, първите думи, първите мисли. Детето изпитва влечение към образното, а не към логичното обяснение на света. За втората възраст от живота подчинението пред авторитета е природен закон. Със смяната на зъбите и одушевяването на навиците започва развитието на паметта. Промяна на дишането и кръвообращението в ритмическата система през 9-а и 10-а година, съпроводени с пробуждане на музикалното чувство.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 18 април, 1923 г.
Значението на играта в детската възраст. Превръщане на играта в работа. Писането като умение, извлечено от рисуването. Как детето да се научи да чете. Гласни и съгласни звуци. Характеристика на 9-та година. Азът и околният свят. Запознаване с растителния свят като част от цялата Земя. Разглеждане на животинското царство като един „разширен" човек.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 19 април, 1923 г.
Как учителят да се ориентира в чувствения живот на детето между 7-а и 14-а година. Същност на авторитета. Волевият елемент в детската възраст. Новите елементи в изживяването на образния свят след 9-та година. Худо¬жественият елемент в преподаването. Наченки на причинно-следственото мислене след 12-та година. Подходящата възраст за запознаване с минералите, физиката и историята. Кризата около 9-та година. Цветовата перспектива и емоционалната гъвкавост. Преходът от знание в можене.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 20 април, 1923 г.
Отношението на индивида към социалната общност на цялото човечество. Трите първични добродетели. Благодарност, любов, дълг. Вмъкване на душевното дишане в училището. Сериозност и хумор. Учителят се нуждае от одухотво¬рен и всеобхватен възглед за живота. Възпитание и лечение. Възпитанието като себевъзпитание. Възпитанието като социално действие. Институциите като най-незначи- телния фактор в общественото развитие. Двата ръководни принципа в социалното дело.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 21 април, 1923 г.
Необходимостта от компромис спрямо изискванията на модерния живот, особено след 12-а година. Естествената еволюция на човечеството и нейната връзка с трите основни добродетели. След настъпването на половата зрялост възпитанието се измества в практическата област. Уроците по плетене, шиене, тъкане, предене, подвързване на книги. Справяне с елементарните технологии в областта на механиката и химията. Времевите затруднения по време на абитуриентските изпити. Трагедията на материализма.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 22 април, 1923 г.
Преподаването и възпитанието като хигиена и терапия. Взаимодействие между нервно-сетивната, ритмическата и хранително-двигателната система. Втората възраст от живота като най-здравословния период на човешкия живот; невъзможност за умора на ритмическата система. Учителските конференции като същинската кръв на учи¬лището. Училищният лекар. Религиозният и християнският импулс в училището. Работа с Евангелието. Справяне с темпераментите. Валдорфска педагогика и педагогика на човечеството.

ОТГОВОРИ НА ТРИ ВЪПРОСА:
I.Дорнах, 18 април 1923 г.
II.Дорнах, 19 април 1923 г.
III.Доранах, 22 април 1923 г.

ВЪВЕДЕНИЕ към евритмично представление. Дорнах, 15 април 1923 г.

БЕЛЕЖКИ
Димо Радев Даскалов. Кратко животоописание
Антропософско Издателство „Даскалов ": Списък на издадените досега Събрани съчинения от Рудолф Щайнер