|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Непубликувани документи от българските архиви за румънското училище Școala Romăna в Г. Джумая за периода 1919-1944г.
|
|
Автор: Николай Малев - съставител
Раздел: Извори и документи, България след Освобождението до 1944г., Българска културология, етнология и фолклор Издателство:
Фабер
Народност: българска ISBN: 9786190017417
първо издание, 2024 год. меки корици,
480 стр.
Цена:
30,00 лв
Прикачен файл:
|
Сборник с непубликувани досега документи от българските архиви за румънското училище Școala Romăna в Горна Джумая (дн. Благоевград) за периода 1919 – 1944 г.
„Град Г. Джумая (от 1950 г. Благоевград) е разположен в югозападната част на България, близо до границата с Гърция и с Република Северна Македония. Районът около града е присъединен към българската държава през 1912 г. В резултат на географското положение на региона и на бурната политическа история на Балканите в миналото сред населението на града е имало представители на различни етноси. Сред тях са и аромъните.
Първата миграционна вълна от аромъни е съставена от номади пастири, която идва от планината Грамос в Албания след разорението на Москополе през 1788 г. от ордите на Али паша Янински.
Втората миграционна вълна идва след Освободителната война (1877-1878). Тя се състои аромъни от Крушево, Мелник и Серее. Сред тях еленизмът има силно политическо и културно влияние. Те се занимават със занаятчийска или търговско-спекулативна дейност.
От 60-те години на XIX-ти в., когато започва румънската пропаганда сред аромъните и до днес те остават завинаги разделени на елинофили и румънофили, затова всяка от двете групи аромъни в Г. Джумая създава свое училище и свои храмове. Гръцкото училище е създадено през 1894 г., а румънското през 1896 г.
Автор на единственият очерк за историята на Румънското училище в Г. Джумая е В. Христу. Очеркът е издаден в крайно ограничения тираж в Румъния, и от който в в България не е запазен нито един екземпляр, поради което е недостъпен за научните среди. В. Христу е аромънин по произход, роден е в Г. Джумая, изпълнявал е длъжността на директор на Румънското училище в родния си град, което и обяснява неговата пристрастност, която е непростима за обективния изследовател. Освен това този очерк В. Христу не разкрива редица моменти от историята на училището, които са свързани с румънската политика и пропаганда.
Краткият исторически очерк, приложен към сборника, представлява безпристрастен опит да се разгледа историята на Румънското училище в Г. Джумая като институция, която е финансирана от Румъния.
В сборника са събрани непубликувани документ и от българските архиви, които са свързани с историята на Румънското училище в Г. Джумая. В отделен анекс са приложени и публикувани документите от от румънските архиви, които също са свързани с историята му.
Без да се изясни ролята и целите на румънската пропаганда сред аромъните и нейната взаимовръзка с Добруджански въпрос (1913-1940) документите в този сборник не могат да бъдат правилно разбрани.”
- из книгата |
|
|