„Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма – цветния въздух и духовния аромат на времето! – индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално – даже някои поети, обвързани с идейните програми на сп. „Хиперион“, са сътрудничели едновременно и в сп. „Злато рог“, чийто редактор, както е известно, е бил безпощаден отрицател на литературните школи. Като съставителски принцип избрах подхода на периодично излизащите френски и руски антологии, включващи повече и различни по величина поети. При това представени (доколкото е възможно) по-обстойно, за да се откроят и усетят истинските им намерения и стойности. И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние като „по-голяма“ литература за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, приютявайки в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети.”
- от съставителя
***
Книгата обхваща творби на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Ст. Андрейчин, Димитър Бабев, Димитър Бояджиев, Вен.Тин., Иван Грозев, Сирак Скитник, Трифон Кунев, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Гео Милев, Христо Смирненски, Ботьо Савов, Коста Тодоров, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Йордан Стубел, Йордан Стратиев. |
