„Двадесет и седемте книги на Новия Завет, написани преди две хиляди години, са четени и тълкувани през изминалите векове повече от всяка друга книга. Всички читатели, минали, а и настоящи, четат тези книги, водени от различни гледни точки. Християните четат новия Завет като Свещено Писание, което ще им даде насоки за вярата и действията им. Християните в никакъв случай не са единствените читатели на Библията. Последователите на други религии, скептици, философи, поети, писатели или просто любопитни също четат библейските книги. Въпросите, които те поставят, може да са подобни на тези, които християните задават, но от гледна точка на други, различни от религиозните търсения. Атеистите също четат Библията, често с цел да посочат грешки или противоречия. Неизбежно въпросите, които читателят поставя в своето любопитно-търсещо четене, ще окажат влияние на чувствителността, с която възприемаме тези книги.”
- из предговора
***
Съдържание:
КЪМ СТУДЕНТИТЕ
ПРЕДГОВОР
Глава ПЪРВА. ГОДИНАТА, В КОЯТО Е РОДЕН ПО ПЛЪТ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
Глава ВТОРА. УЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС
Глава ТРЕТА. СВЕТИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
Глава ЧЕТВЪРТА. ДЕЯНИЯ АПОСТОЛСКИ
Глава ПЕТА. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ
Глава ШЕСТА. ПОСЛАНИЯТА НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ
Глава СЕДМА. ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ
Глава ОСМА. КАНОНЪТ НА КНИГИТЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ
Глава ДЕВЕТА. ОТВЪД АПОСТОЛСКИЯ ВЕК: ЕЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ И ХРИСТИЯНСТВОТО (І–ІІІ В.)
БИБЛИОГРАФИЯ КЪМ ЛЕКЦИОННИЯ КУРС
