„Наред с обичайното, в живота си всеки има да направи и нещо друго, за което би получил подкрепа и от обстоятелства, и от събития.
Записвах спомени за своите предци, когато връзките в рода и кръвната приемственост бяха третирани различно от сега. Търсех оцелели документи в знайни и незнайни архиви. Исках да доближа отминалите събития, да проверя запомненото и запълня празнините.
Хората, живели преди нас, не са само имена, титли или позиции, не са и вършени дейности. Те имат своя духовна нагласа и тя ги насочва към избора в живота. Тласка ги да вземат едно или друго решение. Смисълът на действието не е самото правене или не правене. Ценна е поуката от резултата, защото човешката история е плетеница от успехи и грешки, от трезви оценки и пристрастия. За тях се говори трудно, твърде са лични.
Обективно е само времето и обстоятелствата.
Трябваше да разкажа за Стефан Македонски, певец и артист от зората на българското оперно изкуство, име свързано с Музикалния театър като утвърдено да стане негов патрон;
За Любомир Македонски, жертвал се за Републиката в Испания и погребан в общ, незнаен гроб на интернационалните бригади;
За д-р Карл Расс, останал в Княжество България и службата си след руските офицери и лекари, изтеглени от император Александър III. Събрах в едно ДЪРВО НА ЖИВОТА, плодовете от енергията на родовете и приемстве ността чрез кръвта, предавана от поколение в поколение.”
